Мевляд Кандили, тоест денят, в който нашият Господар (САВ) удостои нашия свят, съвпада с вечерта на понеделник, 14 февруари 2011 г.

Благословеното Раждане и Мевляд Кандили

Смисълът на живота, значението на сътворението бяха изтрити, изчезнали. Всичко беше обвито в безсмислена безцелност и покривала на тъга.

Душите очакваха нещо, вътрешно усещаха как една светлина разкъсва завесата на мрака.

В тази епоха на дивота от хоризонта на вселената изгря слънце. Това слънце беше последният пророк Хз. Мухаммад Алейхиссаляту Веселям. Това уникално събитие, променило хода на историята и течението на живота, беше най-голямата от промените, разтърсили света.

Ето че явлението на личност, която ще разреши и обяви пред Владетеля на вселената въпросите, вързани в ума и сърцето на човечеството: "Кой си ти, откъде идваш, накъде отиваш?", ще намери отражение не само в душите и сърцата на хората, но и в други същества, дори в неодушевените предмети.

Какво ли не се случи онази нощ, когато от изток до запад целият свят се обви в светлина и се прояви Божествената промяна?

Еврейските водачи и учени видяха, че знаците и благите вести, срещани преди в техните книги, се разкриват. Без никой да знае, те пръви съобщиха тази блага вест.

Онази нощ еврейските учени погледнаха към небето и казаха: "Тази нощ, в която тази звезда изгря, Ахмед се е родил." (1)

Един еврейски водач в Мека, в нощта, когато се роди нашият Пророк, попита на събрание, сред което бяха курейшитските водачи Хишам и Уалид ибн Мугире, Утбе ибн Рабия и др.: "Роди ли се дете на някой от вас тази нощ?" Те отговориха: "Не знаем."

Евреят каза: "Кълна се в Аллах, гнуся се от вашето нехайство! Вижте, о общество Курейш, какво ви казвам, слушайте добре. Тази нощ се роди Ахмед, последният пророк на тази общност. Ако греша, нека отрека светостта на Палестина. Да, между двете му рамена има червеникаво петно с косми по него."

Присъстващите на събранието се учудиха от думите на еврея и се разотидоха. Всеки, върнал се у дома, разказа това на домакинството си. Те получиха вестта: "Тази нощ на Абдулмуталиб синът Абдулла имаше син. Нарекли го Мухаммад."

На следващия ден отидоха при еврея: "Чу ли, че детето, за което говори, се е родило сред нас?" Евреят каза: "Раждането му преди ли е, или след като ви уведомих?" Те казаха: "Преди е и името му е Ахмед." Евреят каза: "Ведете ме при него."

Заедно с еврея станаха и отидоха в дома на Хз. Амине, влязоха. Извадили нашия Пророк пред еврея. Когато евреят видя петното на гърба на нашия Пророк, припадна, влоши се. Докато се съвземаше и идваше на себе си, му казаха: "Какво ти стана, горкото ти!"

Евреят каза: "Отсега пророчеството отмина от синовете на Израил. Книгата също отмина от ръцете им. Отсега еврейските учени вече нямат стойност и уважение. Арабите ще достигнат спасение чрез своя пророк. О, общество Курейш, обрали ли се? Кълна се в Аллах, ще ви бъде дадена сила, мощ и превъзходство, които ще достигнат от изток до запад." (2)

Това, което видя щастливата майка, родила Владетеля на вселената, още преди да се роди, беше много смислено.

Докато беше бременна с нашия Пророк Господар, видя в сън: "Ти носиш в утробата си най-добрия от хората и господаря на тази общност. Когато го родиш на света, кажи 'Прибегвам към Единствения и Единия за защита от злото на всеки завистлив', след това му дай името Ахмед или Мухаммад."

Също така разказала на Абдулмуталиб, че в светлината на една светлина, излизаща от нея, видяла целия изток и запад, дворците и пазарите на Шам и Бусра, дори и дългите шии на камилите в Бусра. (3)

Това, което видя майката на Осман ибн Аас, която беше до Хз. Амине същата нощ, е следното: "Онази нощ къщата се изпълни със светлина, видяхме звездите да се спускат, сякаш ще се изсипят върху нас."

Да, авторът на Мевляда, Сулейман Челеби, изразяващ този възвишен момент, е поетизирал всички тези истини със следния стих: "И идването на Мухаммад стана сигурно / Много знамения се явиха преди идването му."

Нощта на 12-ия понеделник на месец Рабиул-аввал, според направените изчисления, беше нощта, съответстваща на 20 април според Григорианския календар.

Покрили с един глинен съд, както беше обичай за онова време, онзи, който удостои света, Господаря на двата свята.

Според арабите тогава беше обичай да се поставя глинен съд върху дете, родено през нощта, и да не се гледа към него преди да се съмне. Но погледнали и видяли, че глиненият съд, поставен върху нашия Пророк Господар, се е разцепил на две, нашият Господар втренчил очи в небето и смучел палеца си. (5)

Да, този знак показваше, че това е Пророк, изпратен да разкъса и унищожи всякакъв вид неверие, гнет, езичество и всякакви суеверни вярвания и обичаи, и да освети вселената с вярата, светлината и напътствието.

Същата нощ в Каабата се видя, че повечето от неодушевените идоли, на които се служеше, паднаха с главата надолу.

Същата нощ се разбра, че дворецът Кисра се залюля като люлка и четиринадесет негови балкона се счупиха и паднаха на земята.

Видя се, че водата на езерото Сава, смятано за свещено, оттече и изчезна.

Наблюдава се, че огънят на маджусите, пален хиляда години и не гасен, изгасна.

Всички тези са знак и указание, че новородения�� ще премахне огнепоклонничеството и идолопоклонничеството, ще раздроби персийската империя и ще премахне свещеността на нещата, смятани за свещени без позволението на Аллах. (6)

Ето, наричаме тази нощ Нощта на Раждането на Пророка и всяка година отново я спомняме и празнуваме с цялото си сърце и душа. Срещаме тази нощ заедно с цялата вселена и възставаме заради неговото явление в света.

Колко велика чест и колко голямо щастие е отново да се хванем здраво за вечната светлина, която той донесе, за улицата на щастието, която той откри, и за неговите благородни сунни, и чрез повода на Мевляд Кандили отново да подновим нашата вярност и преданост към него.

Да ни даде Високият ни Господ да достигнем до застъпничеството на любимия Си Пратеник.